Мероприятието ''Денят на Основателите''

First topic message reminder :

Отвън:

Мероприятието ''Денят на Основателите'' - Page 9 Tent_outside

Мероприятието ''Денят на Основателите'' - Page 9 Website-005

Трапезарията:
Мероприятието ''Денят на Основателите'' - Page 9 Bonniecandles

Питиета:

Мероприятието ''Денят на Основателите'' - Page 9 Whitewineglass_l

Мероприятието ''Денят на Основателите'' - Page 9 02-red_wine

Мероприятието ''Денят на Основателите'' - Page 9 Classic_margarita

Мероприятието ''Денят на Основателите'' - Page 9 39421029

Мероприятието ''Денят на Основателите'' - Page 9 06-08rr

Мероприятието ''Денят на Основателите'' - Page 9 Tequila

Мероприятието ''Денят на Основателите'' - Page 9 05-12vo

Мероприятието ''Денят на Основателите'' - Page 9 Bourbon-1

Мероприятието ''Денят на Основателите'' - Page 9 Whiskey4

Храна:

Мероприятието ''Денят на Основателите'' - Page 9 Buffet-dinner

Мероприятието ''Денят на Основателите'' - Page 9 Buffet5

Мероприятието ''Денят на Основателите'' - Page 9 290284-404699

Поляната до имението:
Мероприятието ''Денят на Основателите'' - Page 9 %D0%97%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BA_Green_Park-468x351

Наследствата:
- Тук жителите на Мистик Фолс,донасят своето наследство от предците си,който са участвали в тези мероприятия.

Мероприятието ''Денят на Основателите'' - Page 9 Her1

Мероприятието ''Денят на Основателите'' - Page 9 Her1

-

Мероприятието ''Денят на Основателите'' - Page 9 Her2

-

Мероприятието ''Денят на Основателите'' - Page 9 Her4

-

Мероприятието ''Денят на Основателите'' - Page 9 Her5

-Напълно! -Каза Деймън. -Само ми кажи град, място.. Някъде, където винаги си искала да отидеш.. Веднага тръгваме.. Не се тревожи за останалите, ще са добре.. Но сега искам да ми кажеш.. Къде искаш да те заведа? Ще ти покажа всичко там, ще ти покажа, че може да разчиташ на мен.. Кажи ми .. Париж? Лондон?
Гледаше я и сякаш някакъв блясък се виждаше в очите му.. Нещо, което можеше да се види само и единствено в човешкия Деймън, онзи който се беше показал..
Деймън знаеше, че е моментно състояние, че в момента просто изпускаше емоциите си, но я искаше ; искаше да я заведе на край света и да ѝ покаже красотата на мрака, нещо което не всеки можеше да види.

Той каза,че напълно,а след думите му аз се ококорих още повече.После каза да кажа само град,място..Някъде където съм искала да отида и веднага сме щели да тръгвам.Да не се тревожа за останалите,те щели да са добре,но сега искал да му кажа,къде съм искала да ме заведе.Щял да ми покаже всичко том и щял да ми покаже,че можело да се разчита на него.Замислих се за момент,а след малко казах:
- Ами добре..винаги съм искала да видя гледката от далечините на Холивуд. - Засмях се леко и допълних:
- Казват,че гледката била прекрасна..пък и като съм го гледала по снимки.. -Подсмихнах се.

-Така да бъде, красавице.. -Каза тихо и целуна челото ѝ, като в следващия момент вече бяха там. Тъкмо изгряваше слънцето и всичко бе окъпано в оранжево-златна светлина. Той бе застанал зад Елена и я държеше за кръста.
-Красиво е. -Допълни, след което облегна глава на нейното рамо. -Можем да отидем навсякъде.. И ако поискаш ще посветя живота си на това.. Да пазя теб и да пътуваме.. -Обърна я към себе си и се усмихна. -Една дума, Елена.. Само толкова е достатъчно..
Хвана ръцете ѝ.

Дийн Уинчестър написа:: - Уоу, не вярвах, че думите "обичам те" може да означават толкова много за мен. Преди просто си мислех, че са само някакви обикновенни думи, но сега.. сега при тези думи сърцето ми се разтуптява по-бързо. Действаш ми,.. действаш ми като дрога, но една много сладка, сладка дрога! - усмивката не слизаше от лицето ми, не вярвах, че някога ще кажа тези неща на който и да е било.
- Обичам всичко в теб! Обичам всяка подробност в теб. Обичам историите ти, макар и да не обичаш да ги довършваш. Обичам голямото ти сърце.. изпълнено е с доброта и човечност.На теб имам най-голямо доверие. Обичам усмивката ти, магическа е. Когато те видя и си мисля "Днеска ще видя тази усмивка." Обичам всеки един миг, прекаран с теб. Обичам те! - не спирах да я гледам и да се усмихвам. Обичах да прекарвам времето си с нея, обичах да съм с нея. Тогава единствено се чувствах .. себе си. Тя ме караше да бъда това, което съм. Дори и да нямам душа с чувства!
- Само ще те отегча с историите си. Да знаеш, че това го поемаш на свой риск. - посочих строго към нея и се засмях.
- Не обивам всички,.. понякога имах прекалено голямо сърце, за да ги убия. Звучи странно да го каже ловец, но е истина. Понякога... и те са същества със сърца. Имат чувства, имат мисия, за която да живеят, обичат. Не всички са лоши. Пощадявал съм много, но защото съм знаел, че някъде в тях се намира добро. Два пъти съм се влюбвал в същество, но.. проблема е, че тя умря. А най-лошото е, че аз.. аз трябваше да я убия. Но.. това е живота, продължаваме напред, колкото и да ни е трудно. Но малка част от съществата са добри. И ти си една от тях. Ако не те познавах... сигурно щях да се опитам да те убия. Но намерих и доброто в теб, разбрах, че ти си различна и за нищо на света не бих те погубил. - въздъхнах тихо.
- Но ето, че идва ред и на лошите. Те са изпълнени с омраза. И ти не си в голяма безопастност ако си с мен. Толкова същества искат да ме наранят, че биха направили всичко, за да стигнат до мен. Биха наранили всеки, който познавам. Биха направили всичко, само за да видят мен мъртъв. Така че не се притеснявай, че с теб съм в опасност, защото.. през цялото време съм в опасност. Независимо с кой съм.. - за момент спрях и присвих очи, като се засмях.
- Но чакай малко.. в началото си се страхувала от мен?

Когато ми каза, че ме обича всичко в мен се преобърна от някакво странно чувство. Чувство, което ми бе напълно непознато, защото го бях изпитвала един път и то преди много, много години. Това чувство не беше никак лошо дори напротив- караше ме да го искам с цялото си отдавно спряло да тупти сърце.
Исках да му кажа толкова много неща, но предпочетох да ги оставя за себе си като се стараех това да не бъде твърде егоистично от моя страна. Просто не бях добра в изказването на чувства. Никога не го бях правила и сигурно само щях да се изложа пред него . Надявах се, че нямаше да си помисли, че не го обичам достатъчно само защото не бях изразила чувствата си, но аз просто бях такава..
Беше странно как човек можеше да промени света ми и всичките ми представи. Лошо ли беше, че това ужасно много ми харесваше? Едва ли..
- Не съм се страхувала от теб.. просто бях доста предпазлива, защото знаех, че си ловец и не исках да си отнеса дървения кол въпреки, че тогава бях доста по-различна и си го заслужавах.. - казах разсеяно докато се опитвах да направя ретроспекция на всичко, което той ми беше казал преди това
- .. но тогава незнаех какъв наистина си ти.. не те познавах и не разбирах, че си един наистина чудесен човек.. кой би предположил, че ще се влюбя именно в теб.. - завърших с усмивка като се загледах в една точка на земята.
Харесваше ми когато разказваше за него и живота му. Живота му поне беше разнообразен за разлика от моя. Вероятно Дийн беше единственото интересно нещо в моя живот..
Сега, когато ми каза, че и други същества го преследвали и го искали мъртъв, мислите ми бушуваха в главата ми. Знаех, че и той също като мен имаше много врагове, но само при мисълта, че някой можеше да го нарани всичко в мен се преобръщаше. Не исках и да си помислям дори какво щеше да стане или по-скоро какво щеше да остане от мен само при мисълта, че нещо можеше да му се случи. Определено нямаше да си го простя..
Нямаше причина поради която трябваше да мисля за това. Не трябваше да предизвиквам съдбата в която аз не вярвах.
- Никога ли не си искал нормален живот? Имам предвид да имаш жена, деца, нормална работа..
Донякъде беше добре, че е избрал да живее така в противен случай с него никога нямаше да се срещнем.
Продължавах да галя лицето му и се притиснах в прегръдките му. Не исках момента да свърши.. никога.. но знаех, че това щеше да се случи и искаме или не всеки щеше да продължи живота си по старому.

П.П.- Съжалявам за дългия ми пост, но ми дойде музата и доста се отплеснах..

- Жена, деца и нормална работа? - повторих думите след нея.
- Звучи ми малко скучно това "нормална работа". Какво щеше да стане с мен? Прекалено скучен живот щях да имам и ежедневието ми ще е едно и също. Сутрин отивам на работа, карам децата на училище, връщам се вечерта много уморен, ще се съберем със семейството ми за поне един час и на другия ден същото. - поклатих леко глава и леко се изсмях.
- Не.. това определено не е за мен. Но... понякога може би.. - замислено се вгледах в една точка към земята.
- .. съм се замислял. Бих искал да си имам семейство, което да обичам и да се грижа за него. Да си имам деца, които да науча на всичко, което знам. Ще ги науча да се пазят и да ловуват както баща си. Да си имам наследници, с които да се гордея. - една лека усмивка се появи на лицето ми и се обърнах към нея.
- Но това са просто мечти. Никога няма да имам време за семейството си. Ако тя е човек като мен, всичко ще бъде прекалено опасно за нея. Искам да защитавам някого, но какво ще е ако тя е изложена на опасност всяка една минута и няма как да се спаси? Ако е някакво друго същество.. поне знам, че ще се защити и няма да се притеснявам толкова, но когато тя е човек, просто ще я мисля постоянно. Но харесвам живота си такъв, какъвто е в момента и не се оплаквам. А и никога нямаше да срещна теб, ако живеех по онзи скучен начин. Ами ти? Не си ли се замисляла за семейство, деца, мъж и.. онази "скучна работа"? - засмях й се и я прегърнах по-силно.
- Жалко, че този миг няма да е завинаги..

П.п: А после се оплакваш, че аз съм писал доста xD Лошото е, че аз пък днеска нямам муза за писане :/

- Някога се замислях над всичко това, но сега просто няма никакъв смисъл след като знам, че нищо от това за което съм мечтала няма да се случи.. - усмихнах се горчиво
- Но да.. Много пъти съм се замисляла. Мечтите ми са почти като твоите..
- Някога исках съпруг, когото да обичам и от който да имам деца.. мечтаех за едно сплотено семейство, обикновенна работа и.. колкото и скучно да звучи.. обикновен живот далеч от всичките тези проблеми и свръхестествени същества..
Погледнах малко по-надълбоко в нещата и установих, че всъщност не е късно той да осъществи мечтите си, но аз.. аз само му пречех. Нямаше как да реализира и част от това, което искаше ако аз бях около него. Не беше добре да ме вижда повече, а аз настоятелно отказвах да приема този факт.
Аз бях пълното доказателство, че има и мечти, които никога няма да могат да се осъществят..
- Защо се случва целия този Ад? Понякога имам чувството, че това е просто един кошмар от който ще се събудя и всичко ще си е така като трябваше да бъде.. - въздъхнах тихо
Но аз наистина ли исках да се събудя от него? И ако беше кошмар какво правеше Дийн в него? Ако някои ден се събудя.. дали щях да го видя отново? Исках да го видя.. беше жизненоважно за мен да го сторя иначе.. как щях да живея?
Всички тези мисли не ме оставяха и за секунда и не ми даваха покой.
- Ако искаш можем да влезем отново в кметството.. - огледах се наоколо като не виждах никой друг освен нас двамата.
Не исках да отиваме никъде, но вероятно го бях отекчила до смърт...

П.П.- Са пък съжалявам за ужасно краткия, мизерен пост и закъснението от моя страна, но бях изписала цял роман и компа се рестартира и..

- Хайде, няма, не се тревожи. - не я изпусках от прегръдките си, като съвсем леко се облегнах върху главата й и затворих очите си.
- Обещавам ти, че докато си с мен.. нищо няма да ти се случи. Виждаш ли сега колко е спокойно? А и ще набия всеки, който се опита да ти направи нещо, така става ли? - засмях се леко, като отново отворих очите си и се облегнах на рамото й.
- Не знам. Както ти пожелаеш, на мен ми харесва да съм тук.. само с теб. Сякаш когато съм тук с теб, проблемите просто изчезват и няма да се върнат. Лошото е, че знам, че когато си тръгнеш.. всички проблеми отново ще се върнат. Може ли никога да не те пусна? - изправих се и се засмях, като се загледах в нея.

П. л: Оу, т'ва ми се е случвало! После направо ми идеше да си хвърля компа от терасата! Чудя се как ти не си го направила ;dd И сори, че е толкова кратко, но .. днеска нямам много голяма муза за писане ;dd

- Аз също предпочитам да останем тук.. - отвърнах с усмивка доволна от отговора му
- Така ми се искаше наистина никога да не ме пуснеш, но за съжаление все някога трябва да се върнем към реалността колкото и жалка да е тя.. - засмях се тихо
- Но според мен няма смисъл да мислим нито за преди, нито за после..
Бях решена, че повече няма да мисля за миналото си и за всякакви негативни емоции още повече когато съм с Дийн. Все пак не исках да ме вижда толкова слаба.
Усещах топлината, която излъчваше тялото му в тази студена вечер и топлия му поглед. Той беше прав- когато бяхме заедно всички проблеми изчезваха.
Целунах нежно устните му и се загледах напред.

- Ако не възразяваш.. малко ще си представям, че завинаги ще те държа в прегръдките си. Макар и да е само илюзия. - макар и да знаех, че само се залъгвам, на мен ми харесваше да се откъсна от реалността поне за малко. Единствено във фантазиите ми всичко онова беше както аз го исках.
- Трябва по-често да живеем във фантазиите си.. - засмях се за миг, неоткъсващ погледа си от нея.
- Защо винаги там трябва да е по-хубаво от реалността? Понякога не искаш ли да имаш силата да създаваш фантазиите си в реалност? Аз ако примерно бях вампир, точно това бих желал да имам за сила. Какво по-хубаво от това да знам, че никога няма да те изгубя? Знам, че не съм кой знае какъв. Не мога винаги да те водя на местата, които искаш. Не мога да ти подарявам винаги цветя. Не мога да управлявам времето. Не мога винаги да бъда перфектен. Не мога винаги да ти копувам това, което пожелаеш.. Но мога да те обичам ... винаги. - усмихнах се и я целунах.

Бях изненадана, че мислеше по този начин. Не бях материалист и той го знаеше пределно ясно.
- Аз не искам да правиш такива неща! Достатъчен си ми ти и любовта с която винаги ме обгръщаш.. - погледите ни не се отделяха един от друг
- Дийн, обичам те такъв какъвто си! Не искам да бъдеш перфектен или пред мен да се правиш ня някой друг.. просто искам да бъдеш себе си - хванах нежно лицето му и го целунах като все още се намирах в прегръдките му
Няма нищо по-хубаво от това да знаеш, че човека, който обичаш също те обича макар и винаги нещо да проваля всичко като например проблемите и в нашия случай това, че аз бях вампир, а той- човек.
- Не ти трябват фантазии, за да знаеш, че никога няма да ме изгубиш, защото аз винаги ще съм до теб.. Всъщност доста трудно ще се оттървеш от мен.. - засмях се
- Но ми обещай, че ще се пазиш. Не искам онези същества да ти направят нещо.. - в тона ми звучеше загриженост и молба.
За пръв път от векове мен ме беше страх и това не беше на хубаво..

- Хей, и без да ти казвам знаеш, няма същество, което да ме убие, нали? Не се тревожи за мен. Няма кой да ме убие. Здрав съм си като мечка. - усмихнах се и се опитах да не я тревожа.
- Та аз съм Дийн Уинчестър! Смел съм, не ме е страх от никого, повечето същества ги е страх от мен. Мога да се защитавам, все още ме бива да свалям
момичета.. няма от какво да се безпокойш. - засмях се.
- Но идеята да не се отърва от теб ми допада доста. - засмях се и я целунах.
Лошото е, че знаех, че все нещо ще се намери да ни раздели. И един от проблемите е Катрин. Би направила всичко ако разбере за всичко това.
А най-лошото е, че и от нея изпитвах нещо подобно на страх. Кой знае какво може да направи. Страхувах се за Кандис, ами ако и направеше нещо? Ако я нарани? Тогава лично ще я намеря и ще изтръгна сърцето й.

- А дали Дийн Уинчестър ще бъде съгласен на един таен пакт или иначе казано една проста сделка?
- Като например когато сме заедно да не мислим за реалността и всички проблеми и да останем в нашия толкова реален измислен свят.. Как мислиш дали този ужасно секси господин Безстрашен ще е съгласен? - казах като го целунах доста продължително докато асимилирах всичко, което той ми каза преди това
- И все пак.. да сваляш други момичета? - погледнах го сърдито, но не след дълго не сдържах смеха си.
Разбира се, това беше просто шега, а и аз не бях ревнива. Дори изобщо. Пък и с Дийн не бяхме нищо повече от много, много добри приятели, които.. взаимно се обичат. Не бяхме единствените.. всеки ден по света ставаха такива неща.. И все пак нямаше много да се двоумя да убия всяко момиче, което му се лепнеше, но това не беше ревност, нали? Както и да е в момента това не беше най-важното..

- Реално измислен свят? Всъщност доста ми допада. Но само ако го живея само с теб? - отвърнах й след целувката.
- Хм, всъщност права си! Това беше преди, сега всъщност... не знам изобщо как бих свалил някоя друга без да не помисля за теб. А и как ще стане, като ти постоянно си ми в ума? О, не, сега вече съм нов Дийн и ще се лиша от няколко неща. Така става ли? - попитах я и се засмях след което я целунах.
Нещо в мен определено се беше променило. Сигурно беше на добре, сякаш.. бях някой друг когато бях около нея. Същото ставаше когато заговорех за нея. Определено ми влияеше по някакъв начин.. сладак начин.
- Ммм.. защо имаш най-сладките устни на света? Никога не мога да им се насладя!..

- Хм.. така ли? - приближих се като устните ми нежно галеха неговите без да го целуват, а кожата ми настръхваше все повече и повече от всеки негов допир или целувка.
Той определено ми действаше като наркотик и удоволствието, когато бях около него още повече когато бях в прегръдките му, можеше да се сравнява с удоволствието от пиенето на кръв. Дори много повече от това..
- Нов Дийн? Харесва ми, но.. не искам да се лишаваш от нищо. Все пак аз се влюбих в ''стария'' Дийн и той доста ми харесваше.. Макар, че и сега не си зле.. - засмях се като вклетох пръстите на едната си ръка в неговите
Вече беше почти полунощ и от кметството вече не се чуваше навалицата, която имаше до преди малко. Явно почти всички се бяха прибрали по домовете си.
- Искаш ли да се махнем от тук и да отидем някъде другаде? Очевидно празника свърши и е възможно след малко да ни изгонят..- засмях се
Грешно ли беше, че толкова много го исках? Едва ли, защото знаех, че подсъзнателно или не и той ме искаше..

- Но не си ти тази, която ме промени. Тоест.. малка част от мен заради теб се променя, но не си виновна ти. Просто аз.. - не знаех точно как да си довърша изречението. Помислих за няколко секунди и след това продължих.
- .. Аз като се влюбя в теб и просто няма как да погледна друга. А и аз съм си все един и същи Дийн. Онзи, с недостатъците, но съм си аз. - засмях се след което и аз се вслушах наоколо. Наистина не се чуваше нищо и беше отихнало и то доста. Явно хората отдавна си бяха отишли.
- Да, защо не. Къде искаш да отидем? А и не искам после някой ядосан дядо да ме гони около кметството. - а и Кандис определено не трябваше да ме вижда как някой ме гони. Беше ми се случвало няколко пъти и .. Сам не спря да се смее, след което той отнесе един ритник от мен.

- Представям си физиономията ти ако наистина някой дядо те подгони.. Ще бъде забавно.. - стана ми смешно само при мисълта, а щом си го представих не успях да се сдържа и се засмях
- Но защо пък точно ядосан дядо? Може пък да е някоя твоя фенка. Едва ли ще искаш да бягаш - продължавах да се смея и накрая го целунах в знак на това, че не исках да ми се сърди, защото това беше просто шега.
- Знаеш, че няма да допусна някой да те гони, нали? - усмихнах се
Сега обаче проблема беше, че си нямах и на идея къде можем да отидем.
- Може да отидем вкъщи, на плажа или да се разходим някъде.. ?
Знам, че съм отвратителна в предложенията си, но пък нямах никакви идеи.. Искренно се надявах той да избере мястото..
- Но Сам няма ли да се сърди, че си го оставил?

- Дам, наистина ми се е случвало. Хубаво, че не беше там. Сигурно щеше да ми се подиграваш цял ден. - погледнах я сърдито, но накрая се засмях.
- Но да се надяваме, че няма да позволиш на някой ядосан дядо да ме бие или годни. - интересна ситуация щеше да е. Аз да бягам най-напред, а след мен някой ядосан дядо да ме гони, а тя най-последна да гони дядото. Как ли щеше да изглежда тази странна, но смешна картинка? Засмях се в мислите си.
- Сам да се съдри? Та той си е роден сърдитко - отвърнах на шега.
- Но не, няма да се сърди. А по-точно за какво? Той отдавна си тръгна.. - погледнах напред и се усмихнах.
- Всъщност.. знаеш ли, че живеем на една улица? Аз живея в онази голяма къща с големия двор, ако искаш мога да ти я покажа? Да идем там или както ти искаш. Дамите са с предимство!

Беше кавалер. Харесваше ми..
- Виждала съм я, но никога не съм знаела, че ти живееш там. Обикновенно не се задържам много вкъщи така че не познавам съседите си, но ако всички са толкова секси като теб мисля, че ще се задържа повече в града..- засмях се като се надявах да не е ревнив, защото, честно казано, понякога без да исках давах излишни провокации на мъжете и... Но това в никакъв случай не ме правеше.. леко момиче. Както и да е не беше нужно той да знае чак такива подробности за мен.
- .. но идеята ми харесва така че да тръгваме преди наистина някой да ни подгони.. - целунах го отново като след малко се изправих и оправих косата си, защото беше придала доста небрежен вид вероятно заради лекия вятър.
Хванах ръката му докато влезем отново в кметството, а след това я пуснах, за да не провокираме хорските слухове, а и беше малко опасно да ни виждат така макар, че в залата, където беше мероприятието, почти всички си бяха тръгнали. Надявах се да не си помисли, че се срамувам от това всички да мислят каквото и да е било за нас, но просто ме беше страх.. имахме толкова много врагове, които не биваше да ни виждат заедно.
Съдба ли беше, че въобще дойдох тук? Бях дошла с цел да убия Катрин, а вместо това се случиха толкова много неща между мен и Дийн.. Но не съжалявах и как бих могла?
Докато излизохме през главния вход през главата ми минаха толкова много мисли..

» ''Денят на Основателите''?