Мероприятието ''Денят на Основателите''

Тази вечер щях да видя много познати лица.Изправих си косата, облякох се, гримирах се и тръгнах.Стигнах кметството, влезнах взех си уиски и се запътих към стаята в която бяха наследствата.Спрях се при пръстените, огледах ги и се усмихнах.
-Това ще е една дълга и скучна вечер.Вероятно Кандис ще е там, ако е така тогава вечерта няма да е толкова скучна, подсмихнах се и продължих да разглеждам.

-Дийн!Имаме да вършим работа!Не му е времето да мислиш за ядене.После може би да се отбием,но не и сега! -огледах мястото. -Къде трябва да занесем това нещо. -извади си телефона и се загледа.Изражението му се промени. -Какво има?

Тези глупости са много скучни.Върнах се при напитките, имаше голям избор.
Изпих останалото от чашата си и взех вино.
Погледът ми съзря Дийн.-Усмихнах се.
Тръгнах със забързана крачка, приближих се до него и сложих ръка на рамото му.
-Хей. . .

-Катрин?! -отдръпнах се до края на масата.Огледах се от всички страни и отидох в другата част на сградата.Там се разкарвах.Ако беше Катрин?Тя искаше да ни убие.Ами ако убие всички хора тук?Не знаех кои са хора и кои не са.Трябваше да дам това цвете.

-По спокойно скъпи.
Ръката ми мина между гърдите му, до коремът хванах блузата му и го придърпах към мен.
Лицата ни бяха толкова близко едно, до друго.
-Катрин.-Усмихнах се и го блъснах леко назад.
Отпих от виното си и си взех хапка.
-Какво те води тук ?
-Боклук като теб в място за хора с по-висша класа от твоята.Говорех с нисък тон, като се усмихвах от време, на време.

Когато ме придърпа към себе си го целунах и се отдръпнах.
-В момента нищо не правиш освен да ни излагаш, и да ми разваляш грима.
-Ела с мен, казах студено.
Хванах ръката му, дръпнах я рязко и го поведох в една стая.
Отворих една врата блъснах го навътре, затворихвратата , появих се пред него и хванах врата му.
-Нищо не ме спира да ти прекърша вратлето скъпи, тук и сега.
Бях готова да прекърша врата му, но не ми се занимаваше трябваше да измъкна тялото му от тук без никой да ме види, да го заровя някъде а ще си разваля маникюра и ще си съсипа тоалета.

Разкарвах се из стаите.Мислех,че вече е крайно време да питам Дийн какво да правя това цвете.Отидох там,където ги оставих.Нямаше никой.Изведнъж Дийн се появи зад мен. -Какво стана?Пак ме изплаши!Върви по-нормално!Мисля,че вече трябва да даваме това цвете.

-Ако си мислиш че ме е страх от разярения ти дух, се лъжеш жестоко.-Намигнах му.
-Внимавай как ми говориш Дийн
Да ме блъска беше груба грешка.Той излезна от стаята бесен...което ми доставяше страно удоволствие да го виждам такъв, усмихнах се и се изправих.
В този момент не ми пукаше кой ще ме види, появих се зад Сам и .. .
-Нищо няма да давате.

Какво?!Катрин е тук?Значи това там е Катрин?Трябва да дадем цветето! -изведнъж Катрин каза,че нищо няма да даваме.Пристъпих няколко крачки напред. -Ти какво правиш тук?И защо да не даваме нищо на никой?Ти нямаш нищо общо. -погледна ме със вледеняващия си поглед.Аз веднага погледнах надолу.

Усетих болка в ръката, както и доста познат глас.
-Защо си мислиш че точно на теб нещо ще казвам?
Освободих се от хватката й, обърнах се към нея. . .
Огледах я от глава, до пети. . .
-Хубави дрешки си си избрала, стоят ти добре.-Усмихнах се.
-И ти ли си надъхана да бе убиваш, като тези пикльовци зад мен?

Отдръпнах се на страна.Погледнах към Дийн,после отново погледнах двете двойнички. -Кандис?Истинската Кандис? -Огледах и двете.Приличаха си толкова много.После Катрин каза за нас,че сме били пикльовци.Исках да и се развикам,може би да я пробода с дървен кол,но не можех.Нямах достатъчно смелост.Отново това цвете.

-Виж Кандис не ми е до глупавите ти въпроси, ясно?
-Ако си тук за да ме убиеш просто го направи.Защото ми е писнало от теб.
-Всеки път когато те срещна ми се правиш на велика, заплашваш ме...просто ме убий.
Защо всеки път когато съдбата ме сблъска с Кандис, тя не ме е убивала.А толкова се кани да ме убие...защо не го е направила, като имаше възможност, и не само един път.

-Този кмет е доста разхвърлен.Както и да е,да оставяме цветето и да се отърваваме от това проклятие. -Дийн сложи цветето под някакви документи.Каза да излезем по-бързо,докато не са ни намерили.Излязохме от стаята до офиса на кмета.От съседната стая се чуха викове.Едната стена сякаш се разтресе. -Дийн?!Какво става там? -попитах го изплашено и се огледах.